Синята брада

Сатюрнин Пюисан, млада преподавателка в университет, търси удобно жилище под наем и решава да се премести при испанския аристократ с мрачна репутация дон Елемирио. Клюките твърдят, че подобно на Синята брада, богатият благородник убива жените си, които проявяват интерес към забранената му стая. Въпреки това, между него и Сатюрнин възниква романтична връзка – те прекарват време заедно в дълги разговори и пият искрящо шампанско. Интересен факт е, че дон Елемирио има обсесия към цветовете.

Какво представлява цветът? Това е усещане, което светлината предизвиква. Без цветове също може да се живее; хората с далтонизъм виждат само черно и бяло, но не са по-малко информирани от останалите. Те обаче са лишени от една основна радост – цветът не просто символизира удоволствието; той сам по себе си е удоволствие. В японския език „цвят” дори може да означава „любов”.

Накрая дон Елемирио лично води Сатюрнин до загадъчната стая и тук идва голямото изненадване – Нотомб майсторски изгражда развръзката на историята така, че тя оставя читателя впечатлен.