Признанията на един победен

Панаит Истрати може да бъде смятан за един от първоначалните примери на т.нар. "разбунтуван човек", който Албер Камю възприема като символ на предстоящата съпротива в нашето модерно общество. Този "скитащ писател", който е преминал от покрайнините на Браила до Париж, извършва дълбок индивидуален бунт срещу новата власт - комунистическата номенклатура в Съветска Русия, която той счита за още по-циничен и отблъскващ вариант на буржоазията.

Драматичният аспект в живота на Истрати е, че се явява твърде рано – двайсет години преди Кравченко, тридесет години преди Солженицин и четиридесет години преди поколението на Буковски. Този румънски пролетарий от Браила, известен с таланта си като белетрист и храбър публицист, успява да осъзнае полицейските репресии, ужасите на сибирските концлагери и безправието под „най-хуманната система” само десет години след нейното установяване. Докато много западни интелектуалци като сър Джордж Бърнард Шоу или Хърбърт Уелс са очаровани от „разцвета на демокрацията“ в СССР и мъдростта на Ленин, Панаит Истрати е сред първите прозрели жестоката реалност зад комунизма – идеологията, която вероятно необратимо увреди нас самите българите (по време между двете войни той имаше значителна популярност у нас със своите произведения: „Кира Киралина“, „Кодин“, „Хайдути“, „Чичо Ангел“. След Девети септември беше забранен от комунистическата цензура!).

Само поради това не можем да го забравим.

Огнян СТАМБОЛИЕВ