Музеят на необикновените неща

Съдбата представлява както това, което получаваме, така и онова, което сами създаваме.

Алис Хофман пише роман, в който фантастиката се преплита с обичайното, а невидимото е скрито в ежедневието. Историята разглежда темите за милосърдието и егоизма, трагедията и надеждата, взаимоотношенията между хора и животни и тънката линия помежду им. Тя изследва фотографията като форма на изкуство, невежеството и предразсъдъците. Разказва за способността да виждаш зад повърхността на нещата. За мистичната връзка между двама души и тяхната смелост да изберат свободния път.

Корали Сарди е дъщеря на импресарио с тайна биография и загадъчна аура подобно на д-р Франкенщайн; той притежава Музея на необикновените неща – място в Кони Айлънд, където любопитни посетители идват да видят хора с уникален външен вид или странни животни. Корали има ципи между пръстите си и може часове наред да плува в студените води на река Хъдсън. Тя играе ролята на русалка за посетителите заедно с другите екстраординерни обитатели – Момичето пеперуда и Човека-вълк... Баща й я държи далеч от обществото – тя живее затворена в света на музея, но все повече желае свобода навън...

Една вечер край реката Корали среща загадъчния Еди Коен – млад мъж-руснак, напуснал своята общност поради нежеланието си да бъде шивач. Вместо това той се посвещава на фотографията с убеждението, че само камерата може истински да улови реалността там, където очите ни лъжат.
Еди разполага със способности да открива изгубени хора; когато става свидетел на опустошителния пожар в шивашката фабрика „Трайангъл”, му възлагат задачата да намери една млада жена. В процеса по издирването й съдбата го сблъсква с Корали.

На фона на растящия Ню Йорк през бурна историческа епоха тези двама персонажа ще открият силните чувства помежду си.
Тази забележителна книга говори за жестокостта спрямо състраданието и омагьосващото влияние любовта върху живота ни.