Дилемата на Джаксън

Милдред се появи пред Джаксън. Треперейки, тя размисляше колко е различен – все по-красив, а тъмните му очи изглеждаха по-големи, спокойни и блестящи. Устните му бяха нежни, а изражението на лицето излъчваше любов, защото Бенет му бе простил; не, всъщност той беше този, който бе дал прошка на Бенет! Но промяната в него не спираше дотук - той изглеждаше трансформиран от страдание, подобно на морето - както пише Шекспир. Кожата му също бе променена – сега беше по-тъмна и лъскава. Когато си тръгна, сякаш го направи за да се преобрази; той е един от онези хора, които живеят много дълго време – може би в Тибет или другаде... Колко ли години има? Сто? Хиляда? Те идват като ангели-пазители; те са именно такива. Сега ми говореше на непознат език, но аз разбирам всяка дума.