Седем начина да увиеш сари около тялото

Започнах сама да шия дрехите си. Използвах едноцветни платове и ги декорирах с рисунки. Роклите, които създавах, бяха удобни и свободно падащи. С времето разработих модели, които ми носеха уют - за късмет или просто за разходка по главната улица, специално за любимия човек. Подбирах различни мотиви – индийски, индиански и вдъхновени от нашите народни шевици. Осъзнах, че не контрастните цветове са най-значими; ако нарисуваш червена фигура на червен фон с малко нюансова разлика, тя няма да се вижда веднага, но щом привлече вниманието, остава запомняща се - почти холографска енергия се получава. Чрез тези рокли комуникирах със света и те ми осигуряваха защита. Споделях най-дълбокото от себе си и това ме правеше вътрешно независима. В художественото училище срещнах момчето с което можех да споделя всичко това. Запознах го с процеса на създаване на дрехи и му обяснявах какви функции имат различните фигури в дизайна. Една вечер той изрисува японския йероглиф за нежност върху врата ми — точно там където рамото прелива в шията — а след това отбеляза места между гърдите ми, под пъпа ми , около глезените и вътрешната част на бедрата ми . Разбрах колко важно е тялото като форма – то е дрехата която моят любим тъкал всяка нощ . Един ден видях него в кафенето на училището разговаряйки с друга момиче: „Ела довечера у нас! Приготвил съм нещо специално; мога да напиша нежността по твоето тяло.”