Журналистически езици на Възраждането: Българо-френски контексти

Изследването "Журналистически езици на Възраждането" разглежда значението и характеристиките на българо-френските печатни издания в контекста на възрожденската култура. По време на своето развитие, пресата от този период следва европейските примери за утвърдяване на вестника като важна културна форма. В многоетническите империи през ХІХ век е типично да се използват два или повече езика в журналистическата комуникация. Това позволява обмен между националните общности и взаимодействие с чуждестранната аудитория, тъй като френският език играе роля в европейската дипломация.

Анализът на тази специфична част от българската периодика подчертава идеологическите мотиви зад преводите. Понятието журналистически превод се определя като уникална културна стратегия, насочена към откриването на езиците, свързани с българската публичност и идентичност.

Авторката успява да акцентира върху работата с два езика при фигури като Фотинов, Раковски и Т. Пеев [...], представяйки своеобразната приемственост помежду им в динамично променящото се българско общество по времето на Възраждането. Разнообразието от подходи сред журналистите-преводачи и стратеги по отношение развитието на българското национално съзнание е демонстрирано чрез усилията им да предадат местните теми за нуждите на европейските читатели." – Ст. н. с. д-р Румяна Станчева

"Съдбата на двуезичните издания у нас свидетелства за нашата маргинализираност — явление, срещу което борбата никога не спира да започва наново. Препратка към концепциите изложени в изследването може да бъде погледът върху самоутвърдителните стремежи след края на XIX век, когато автори като Вазов, З. Стоянов и Ал. Константинов ще изпитват недоумение относно малкия интерес към България от страна на голяма част от международната публика." – Проф.дфн Бистра Ганчева