Автентичният Елин Пелин

Елин Пелин продължава да бъде популярен и повече от половин век след смъртта си, с известност, почти равна на тази на Иван Вазов – "патриарха" на българската литература. Тази популярност се дължи както на неговия забележителен талант като разказвач, така и на факта, че множество поколения българи са израснали с неговите приказки, разкази и стихотворения в учебниците по литература. Непрестанният интерес към произведенията му принуждава издателствата да продължават да публикуват разнообразни детски книги, разкази и повести.

Въпреки обширното внимание в литературната история и критика върху творчеството му, има много малко проучвания за личния живот на Елин Пелин. Причината е желанието му не само да скрива подробности за интимния си живот, но дори да унищожава важни документи (като писмата си), които случайно могат отново да попаднат при него и съдържат значими събития от живота му.

Литературният историк и критик проф. Кръстьо Генов полага сериозни усилия в търсенето на документални материали относно живота и работата на Елин Пелин. Журналистът Петко Тихолов поема задачата чрез личен контакт с автора да изучи важни аспекти от неговия живот - подобно какво правят проф. Иван Шишманов за Вазов и проф. М. Арнаудов за Яворов. Литераторът Стефан Памуков успява през последните години чрез усърдно търсене да намери много неизвестни писма от Елин Пелин, които предоставят нова перспектива върху неговото съществуване и творчество.

Независимо от тези значими изследвания все още липсва систематичен труд, който подробно разглежда развитието както на човека, така и на твореца Елин Пелин – основавайки се не само на новопроучени документи, но също така включвайки неговите собственоръчни признания и спомените на съвременниците му.

Настоящата документална хроника цели именно това: представянето na автентичния образ както човешкия аспект , така i този na твореца Eлинг пeлiн.
Здравко Дафинов