Махалото на шестото време

Даниил Иванович Ювачов е роден на 30 декември 1905 г. в Санкт-Петербург. Неговият първи литературен опит, който достига до нас, датира от 1922 година, когато той започва да използва псевдонима Хармс.

На 9 октомври 1925 г. подава молба за членство в Ленинградския клон на Всерусийския Съюз на поетите и представя две тетрадки със свои стихотворения. На 26 март следващата година получава одобрение за приемане. Участва активно в различни литературни групи, като най-значимото е Обединението за Реално Изкуство (ОБЕРИУ). На 28 януари 1928 г. се провежда известната обериутска вечер "Три леви часа" в Дома на печата, където се четат стихове и се прожектира филм, а също така е показана пиесата му "Елизавета Бам". Събитието получава негативна реакция от пресата, но въпреки това членовете на ОБЕРИУ продължават да представят творчеството си пред разнообразна публика; Хармс започва работа и върху детска литература. Адаптирайки стилът си към новия читателски контингент, той пренася множество теми и художествени похвати от произведенията си за възрастни във текстовете за деца - нещо немислимо по онова време. Препятствията пред него идват не само от идеологическите ограничения тогавашното общество, но и от експерименталните техники с „безсмислено съдържание“, които отблъскват както широката аудитория, така и критиците.

На 10 декември 1931 г., Хармс е арестуван и осъден на три години затвор; впоследствие присъдата му е изменена на пет месеца заточение в Курск. След завръщането си в Ленинград той остава верен на своя артистичен подход без компромиси спрямо властите – цената ще бъде висока десетилетие по-късно.

Две седмици след началото на Втората световна война – конкретно на 23 август 1941 г., Хармс бива задържан повторно и умира след шест месеца трудности в затворническа болница през февруари1942 г., според някои източници - убит в психиатрична клиника.

Може би лесно бихме могли да оценим неговото творчество единствено чрез две стихотворения включени в сборниците с ленинградските поети или малкото публикувани детски текстове; щастливо обаче архивът му е спасен благодарение на Марина Малич – съпругата му която през септември1941г., предава ръчния материал на близкия приятел Яков Друскин.

Сборникът съдържа селекция от стихотворения направена изцяло от преводача с цел да покаже многообразието при интерпретацията им между разрушаването напълно всякакви канони до строго спазване класическите правила.С този том читателите могат да видят разнообразните аспекти стилистиката нa Данил Харъмc - първият такъв публичен сборник у нас , надяваме се че няма да остане последният .