Нюйоркска трилогия

Трите взаимосвързани новели, които съставят знаковото за края на 20-ти век произведение на Пол Остър, считан за модерен класик в американската литература и публикувано през 1986 г., балансират между различни жанрове. Някои критици дори ги отнасят към детективския жанр. Всички три истории хронологично проследяват постепенния упадък на главния персонаж. Всяка от тях представя детектив, обсебен от фикс идея, която разрушава предишния му живот. В една история става дума за криминален писател, който се впуска в разследване; във втората - детектив следи писател; а третата разглежда опитите на един автор да намери приятел от детството си, който го е назначил изпълнител на литературното си завещание. Произведението на Остър притежава такава многопластовост, че привлича читатели с разнообразни интереси и културен фон. Дали можем да говорим за металитература или мета-криминале? Или пък авторът просто играе с елементите на детективския жанр? Вероятно и двете.

Въпреки всичко "Нюйоркска трилогия" остава важна част от криминалната литература, тъй като качеството й е толкова високо, че критиците продължават да я анализират и задават въпроси относно нея. Те я описват като "детективски истории за детективски истории", "странна хумористична интерпретация на криминалния роман", "меко криминале" (в контекста на по-строгите стилове при Чандлър и Хамет), както и "малки стъклени пъзели" или "хибрид между детективската литература и 'новия' роман". Според мнението им Остър може да бъде причислен към постмодернистките автори поради влиянието му от американския постмодернизъм през шестдесетте и седемдесетте години. Независимо какво класифициране получава обаче от критиците, произведението остава едно от значимите четива през последното столетие.