Амазонката на Варое

На корицата обикновено се представя биографията на автора, но аз няма да бъда егоист и ще дам приоритет на историята на книгата. След три години работа върху нея, успях да я опозная добре и реших, че тя заслужава повече внимание от мен.

Преди около двадесет години написах сценарии, вдъхновени от комичните аспекти на нашата история, които бяха категорично отхвърлени от художествения съвет в киното. Един известен човек ми каза: "Това е много подигравателно. Нашият зрител все още не е готов за национална ирония!" Този мъж, който искрено желая здраве, все още е сред нас. Наскоро го видях - очевидно все още не е узрял за националната ирония.

А какво става със зрителя? Читателят също... те всъщност са едни и същи. По-умни са от тези, които се опитват да ги ограничат в определени рамки.

С времето осъзнах колко кратък може да бъде животът и ме изплаши мисълта да напусна този свят недовършен. Затова седнах и започнах наново – вече като роман вдъхновение от несбъднатия сценарий. Героите ми оживяха пак. Не знам дали намират щастие именно в моята книга, но през тези три години изживях с тях най-голямото щастие, което един писател може да мечтае през целия си живот.
Боян Биолчев