Миларепа

Всяка вечер Симон има един и същи сън, чийто ключ му предоставя една мистериозна жена. Той е реинкарнация на чичото на Миларепа, известния тибетски отшелник от XI век, който изпитвал дълбока ненавист към племенника си. За да се освободи от цикъла на преражданията, Симон трябва да разкаже историята на двамата мъже, като успее да се слее с тяхната идентичност до такава степен, че да стане едно с тях. Но къде всъщност започва сънят и къде завършва реалността?

В този монолог, който носи духа на притча в тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да разглежда философския въпрос: дали действителността съществува извън нашето възприятие за нея? „Това, което може да ни разплаче е осъзнаването, че всички живи същества могат потенциално да станат Буда, но много пъти не знаят това и умират в страдание без идеал. Ако плачеш за това – то плачи без прекъсване денем и нощем...“