Under the Yoke / Под игото - англ.ез.

В "Под игото" Иван Вазов е създал цялостен образ на българския народ, формулирайки философските и ежедневните му възгледи по начин, който никой не е направил преди него. Той описва отношенията между поробени и поробители: „Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота такъв, какъвто е... Поробеният народ, макар и без надежда, никога не се самоубива: той яде, пие и ражда деца; прекарва времето си в веселие“. Разбира се, това твърдение важи за „малките“ народи – големите просто не попадат под робство...

Чрез описанието на многобройни весели срещи и разговори, празненства организирани от различни социални групи, кръшните танци и трудови песни Вазов ни представя средата, в която протича всекидневният живот. В тази обстановка здравият конструктивен оптимизъм на българския дух процъфтява.

Макар романът да показва конкретен исторически момент в контекста на националната история, "Под игото" всъщност изразява патоса на борбата за свобода. Тази борба пронизала народа и преобразила преходното във вечното; националното станало общочовешко. Не е чудно тогава защо този роман-епопея се утвърдил като най-популярното произведение на българската литература извън страната ни – особено в държавите с подобна историческа съдба.