Взаимоотношението град-село в етнографска интерпретация

В продължение на около десетилетие - от средата на 70-те до средата на 80-те години на XX век, период известен в историческите изследвания като социалистически, се занимавах с анализирането на трансформациите в културата на българското село, предизвикани от влиянието на градската среда. Първоначално работих по дисертация, основаваща се на материали от Русенския регион, а след това участвах и в колективни проекти за изследване на Чирпан и Родопите. Тъй като нито едно от тези значителни проучвания (диссертация или научни статии) не беше публикувано, а вместо това в научната литература се появиха кратки публикации относно специфични аспекти от културните промени – които заслужават задълбочено разглеждане преди да бъдат оценявани пристрастно (некоректно представяни или хвалени), реших да направя моите находки публично достояние. Освен това проявява интерес към този период както нови колеги, които не могат да възстановят миналото за научна цел и лесно попадат под влияние, така и чуждестранни учени, за които социализмът е необичайна тема.

Моите изследвания са основани както на лични наблюдения и разговори – данните от които са архивирани в Народописния архив при Етнографския институт с музей към БАН – така също включват обстойното изучаване на статистически и архивни документи и служебна литература. Събраната информация показа, че промените в селската култура започват още през Възраждането и особено през втория половина на XIX век с различен темп. Те са резултат както от активността самите българи, така и от систематичните усилия насочени към развитието им чрез възобновената държава. Тези тенденции продължават напред; през втория полувековен период измененията най-вече свързани със собствеността водят до рязка промяна във всички аспекти как у града, така и у селото.