Поезия/ Николай Гумильов

Не одобрявам лицемерната ви склонност
да кръстосвате ръце с хладно спокойствие,
нито тиха, привидно скромна стойка,
или срамежливото ви и плахо лице.

Изглеждате като персонаж от роман на Тургенев,
толкова горда, нежна и безупречна.
Има нещо у вас – спокойно и есенно,
като алея, покрита със златисти листа.

Няма да повярвате на нищо просто така,
без да го измерите предварително.
Никога няма да тръгнете нанякъде,
без преди това да проучите маршрута си.

Безумен ловец ще остане чужд за вас,
който, спрял на висока гола скала,
страда истински или е опиянен от радост
и изпраща стрела направо към слънцето.