През прозореца на едно полустолетие /1900-1950/

Петър Карчев е наследник на уважавания охридски род Карчеви, които не са толкова известни, но активно участват в борбите по време на Българското възраждане. В своята биография той следва хронологията на събитията, не за да се самоизтъкне, а с цел да бъде искрен и убедителен. Чрез неговото разказване научаваме повече за живота на българите в Охрид в края на XIX век и през началото на XX век в Княжество България. Значително място в книгата му заемат спомените от славните и трагични моменти по време на Балканската и Междусъюзническата война, където самият той участва. Неговите спомени като пряк свидетел предоставят ценна информация относно важни решения, оказали влияние върху съдбините на България по времето на Първата световна война.

Най-забележителни обаче са детайлите и фактите относно редица значими личности от българската културна, икономическа и политическа сцена. Той е бил близък приятел с Теодор Траянов и познат с Димчо Дебелянов и Христо Смирненски; работил е рамо до рамо с Трифон Кунев и Симеон Радев; срещал се е с Пенчо Славейков и Иван Вазов. Споменават се още имената на Петър Мутафчиев, Петър Дънов, Драган Цанков και Марко Балабанов. Като близък сътрудник на д-р Никола Генадиев – един от лидерите на Народнолибералната партия – както и парламентарен репортер, той отлично познава ключови фигури от тогавашния политически живот у нас оставяйки интересни портрети на депутати като Ал. Малинов, Ан. Ляпчев, М. Такев , Ст .Костурков ,Д .Ризов , Ал .Стамболийски сред други.

Спомените му излизат за първи път публикувани ще представляват интерес както за изследователските среди занимаващи се с българска политика или култура (като ценен исторически материал), така също така могат да привлекат вниманието нa широка публика - написани със стил от опитен журналист те са живописни и увлекателни читива изпълнени със забавни анекдоти.