Созополски Beebop

Има вина, които определено ми допадат и ги пия с удоволствие; други не са по вкуса ми и предпочитам да оставя на другите да се наслаждават на тях. Не претендирам за експерт в областта. Признавам, че никога не съм изпитвал траен послевкус от буков дим, смесен с аромати на мащерка и сливи.

Владо Пунджев е поставил пред рибарския кей делва с младо вино и ме кани да опитам. След първата глътка веднага желая още – всяка капка от виното му ме пронизва със своя вкус. Той е чисто вино, без следа от мащерка или дим; просто великолепно пивко вино. В началото си мисля: "Какво чудесно вино е направил Владо!" Но постепенно осъзнавам, че това вино всъщност представлява самия него – такъв какъвто излиза от тайните на ферментацията, все още запазило автентичността си далеч от любопитството на човешките микроскопи.

С времето започвам да усещам въпроси вместо отговори – питам се дали това действително е Владо или аз самият? Дали чета за неговите преживявания или просто спомням своите? Има ли той желание да открие моите истини или просто ме подтиква да ги намеря сам? Усеща ли онова успокояващо чувство на обреченост под собствената си кожа или то принадлежи само на мен?

Така става процесът на напиването с младо вино – мощен и неконтролируем акт.

Ето я делвата с младото вино на Владо! Стои върху древния плочник близо до морето; белите раковини ярко контрастират срещу грубата печена глина. В утробата й ви очакват множество глътки. Когато пиете, те ще навлязат нежно във вените ви и ще облеят мозъчните ви извивки със свежестта си, а новият човек - добър и помъдрял - който виждате отражение у огледалото няма да бъде познат.

А морето ще продължава непрекъснато да хвърля свои солени прегръдки около вас, делвата и плочника със сълзите си - стародавни като света.
Никола Василев