Аз бях лична охрана на Хитлер 1940-1945

Рохус Миш е последният оцелял член на личната охрана на Адолф Хитлер. Той напуска бункера на фюрера на 2 май 1945 година и е един от малкото, които са видели безжизнените тела на диктатора и Ева Браун, лежащи сгърчени върху канапе в бетонното им убежище. На 27 години по това време, днес той вече е 89-годишен пенсионер и внезапно придобива популярност в Германия.

През петте години, прекарани с Хитлер, животът му представлява поредица от интересни и шокиращи истории, които хвърлят светлина върху важните исторически събития. Спомените му служат като ценни свидетелства за разбирането на логиката зад Третия Райх.

Рохус не бил идеолог или активист на националсоциализма; следвал е фюрера просто както много други. Без родителска подкрепа, той се адаптирал към обстоятелствата около себе си.

Той попаднал в центъра на властта без да бъде част от нея – нито твърде близо до основните фигури, нито прекалено далеч; винаги готов да реагира при всяко нареждане. "Беше мой началник - казва той. - Отнасяше се с мен внимателно." Все още не може да повярва, че Хитлер е убиец и отказва да приеме каквато и да било вина за действията му.

Думите му звучат студено и без изразяване на чувства – сякаш говори очевидец, който не разбира реалността около него. Неговата невинност остава чудовищна в своята слепота.
Никола Бурсие работи като журналист във вестник "Монд".