Последните 20 години. Записки на началника на политическото контраразузнаване

Работата ми в Държавна сигурност беше свързана с вътрешните проблеми на страната. През целия си живот съм се занимавал с контраразузнаване, което включваше различни области и направления. Основната задача на контраразузнаването бе борбата срещу шпионажа, но то играеше важна роля и в транспорта, като защитяваше промишлеността и особено секретите на атомния сектор. Контраразузнаването ще продължи да съществува, макар че понякога го наричат политическо дирене. Политическото контраразузнаване имаше за цел да защитава държавния ред.

Въпреки че цялото контраразузнаване работеше за опазване на системата, този конкретен клон акцентираше върху политическата структура. Трябва да подчертая, че тази служба не е изобретение на съветската власт; тя присъства във всички страни – например в Германия това е ведомството по охрана на конституцията. По-голямата част от моята работа премина именно в тази сфера и затова бях назначен в 5-то управление при неговото основаване. Неговите главни функции включваха изучаването на процесите у нас и обществени явления.

Тази информация помагаше за предотвратяване на негативни прояви: действия, които можеха да бъдат използвани от чуждестранни центрове по време на "студената война" с цел подкопаване стабилността на държавната система. Управлението следеше за проникването в страната на агенти, изпращани с намерението да организират огнища за съпротива или нежелателни социални явления.

С предоставянето си информация управлението допринасяше за вземането на решения относно факторите, които биха могли да предизвикат конфликти. В условията през "студената война" тази дейност придобиваше особена важност - всъщност водеше се активна битка. След речта на Чърчил във Фултън западните специализирани служби разработиха множество планове относно "студената война", определящи стратегически цели и тактики.

В хода й се използваха както легални средства (като пропаганда чрез радио-, телевизионни програми и печат), така и нелегални методи (диверсионные). Последните доведоха до терминот “идеологическа диверсия". Легалните подходи включваха пропагандирaне чрез медии и пряко взаимодействие с гражданите.
Нелегалните операции пък означаваха тайно навлизане в страната с намерение да се открият лица готови да съдействат със задграничните структури по време а психологическата войнa."

Филип Денисович Бобков