Психологично консултиране на деца, юноши и родители

Детето проявява агресия...
Трудно се фокусира...
Не приема по-малкото си братче или сестриче в семейството...
Не обръща внимание в училище...
Получава ниски оценки...
Юношата напуска дома си...
Има конфликти с връстниците си...
Употребява наркотични вещества...
Родителите му са отчаяни и не могат да разберат какво става…
Защо така?
Чувстват се безсилни...

Тези проблеми често подтикват деца, юноши и техните родители да потърсят помощ от специалисти в области като психологично консултиране. Понякога те сами намират информация онлайн, а друг път получават насоки от близки, учители или социални работници; понякога дори са задължени да посетят консултация поради законови изисквания.

Според психолози, които практикуват в САЩ и Великобритания, американците по-често търсят услуги за психологическа подкрепа отколкото англичаните. А как стои ситуацията у нас? В България липсват традиции и съществуват предразсъдъци относно това. Освен това няма достатъчни институции за предоставяне на тези услуги и финансирането им не е включено в здравната система. Въпреки всичко обаче консултативната практика постепенно напредва. Започва изграждане на система за насочване на клиенти, макар че процесът все още е бавен и труден. Развиват се пространства за теоретично обучение на консултанти, обмен на идеи и супервизии.

Настоящата книга цели да акцентира върху важните аспекти от консултативния процес – първоначални срещи, работа с деца и родители едновременно, намеса на консултанта в реалността както и методологията за насочване към решения. Текстът представя опитите ни през годините при предлагането на консултации чрез Център за психосоциална подкрепа. При работата ни сме следвали идеите на Зигмунд Фройд, Мелани Клайн, Доналд Уиникът и Франсоаз Долто както и практически примери от институции във Франция като медико-психопедагогичните центрове там.

Предложеният текст предлага начин на мислене относно самия процес на консултиране както и участниците в него.
Практическите модели целят да улеснят предварителната подготовка работа ,да вдъхновят формулирането хипотези ,както тяхното проучване при провеждане продължително терапевтична работа . Способността ни да анализираме даже сложните ситуации помага преодоляването страха ,пред който всяко лице което работи човешките отношения . Такъв страх може служи сигнал осъзнаването степента задължение която той носи своите клиенти пациенти институции където работим .