Партиен дом

В партийния дом на реактора и в самия реактор, под отворения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече е запознат с случилото се в Чернобил. Искри прехвърчат между световните столици, а телеграми летят из планетата. Москва, макар и неохотно, най-накрая признава истината. Киев изпитва траур, дори и неофициално. У нас обаче мълчанието продължава; пролетта напредва без страх.

Тя търси устните ми с устата си, притиска горещите ми гърди през фанелката си. Иска да ме спаси и ако може – да поправи грешките на своя баща. Инфантилният спомен за невидимите обръснати косъмчета ме смазва до прах; разтапям се и отпускам ръце. Вероятно я разочаровам - болката бавно изтича от тялото й, но тя също осъзнава: по-добре е да спрем тук, за наше добро. Синята плът на издълженото ми тяло се измъква навън от завладените устия. Падам назад, а тя лека полека се отделя; вода потича от нас двамата като поток. Обичам ли я или я ненавиждам? - никой не ме попита нищо относително.
Георги Тенев