Часовник от стара хартия

ПРЕПРОЧЕТЕНО

Травмиран, изплашен и съкрушен, дивечът се измъква от разлаяната пепел в самотния къпинак на късния ден. И аз внимавам зад купчина стара хартия, за да премине - по някакъв начин - простреляната небесна шир. Но написаното слово не предоставя убежище на бягства. Читателят е противоречива идея.

Човек може да пропусне своето бъдеще. Невъзможно е дълго време да игнорира преживяванията си. Настоящата обърканост и несигурност са давнашни стъпки по болезнен път. Откритията, които с гордост присвоява идващият ден, всъщност представляват само горчив опит от забравени времена. Затова ревниво улавям изцапаните с мастило ръце от вчерашния ден. Отварям очи и с тъга наблюдавам разлятата пепел и прободеното небе.

Тялото ми не помни болките.
Изглежда сякаш никога не съм ги усетил.
Изстраданото просто е било
прочетено.
И пак. И още веднъж. След това умрях."