Краят на лятото, вечността

Тази книга разглежда темата за вдъхновението в процеса на създаване на литературни произведения, проследявайки емоционалните състояния, през които преминава мъжката природа на твореца, докато женската се изразява. Ако мъжкото начало черпи вдъхновение от чувствата, над които има контрол и ситуации, с които може да работи, то женското настоява за един уникален момент на осъзнаване на собствената си значимост – неописуемо чувство, което заслужава да бъде изразено. За мъжа любовта представлява едновременно неустоимо искушение и постоянен стремеж да прояви божествените аспекти в себе си.

Любовта често нетърпеливо жадува това, което мъжът може да формулира словесно и по-широко - тя желае той да ѝ посвети нещо съответстващо на нейното идеално представяне. Тя отказва да остане просто като безличен обект в текста или като невидимо отражение на вдъхновението и страстта; затова понякога може повече да ограничава отколкото да вдъхновява. Когато изглежда сякаш любовта не успява да се трансформира във вдъхновение и започва постепенно да губи своя заряд в усилията си за поддържане на еротизма около муза си – именно тогава става ясно, че всичко това води до раждането на нова творба: отделена формация - подобна на душа свободна от ограниченията, която повторно пресъздава мечтите си до самия Възнесение.