Божи знак. Любовта на Абдулалмаз бей и София

Абдулалмаз бей мълчи, а погледът му отдавна е прикован към София и не може да се откъсне от нея. Изразява невярваща възхита. Това момиче е истинско божие творение.

Тя смело преминава през шумния площад, облечена в европейски дрехи. Сърцето му рязко подскача, замира и после отново забива с сила.

Сваля ловджийската си шапка и на френски поздравява София:
- Добър ден, госпожице!
Тя стеснително му отвръща на същия език. Светлите й очи за миг се спират върху красивото му лице, сякаш изваяно със златно длето. Целият бей изглежда така – наред с жребеца, сокола и хрътката до него.