Дървото на живота

Сега и аз размишлявам върху думите на Марк Аврелий: "Времето наближава, когато ще забравиш всичко, а всичко ще те забрави." Според будистката философия, човешките страдания се свеждат до осем основни вида: раждане, старост, болест, смърт, раздела между влюбените, срещата с омразата, непостигането на желания и духовното израстване. Като наблюдавам живота си, мога да кажа, че повечето от тях са ми известни. Остават ми само две: духовното израстване и смъртта – поне второто е неизменно.

Няма да правя обобщения относно това дали животът ми е бил добър или лош - това е отделна тема. Само бих искала да споделя мнението си: имам чувството, че съм преминала през него не "заради...", а "въпреки...". Надявам се наистина така да е.

Срамежливо вярвам, че този поглед назад не представлява просто бягство от тъгата на настоящия момент. Може би той е опит за самопознание и надежда за разбиране сред хората от моето поколение. Нали оценката зависи именно от сравненията! Възможно е след години някой друг да направи аналогии с мен и моя период... Разсъждавам за вечния въпрос на човечеството – "Кои сме ние? От къде идвате? Къде отиваме?" – който всеки индивид задава поне веднъж в живота си. Тази книга представлява опит да дам своя отговор на въпроса "Откъде произхождам?"...
Станка Пенчева