Кратък дневник на съвпаденията

Дебютният роман на Доменико Дара, известен с литературния си шедьовър „Малинверно“, ни потапя в уникалната му стилистика, която е вдъхновена от увлекателна история и разнообразие от персонажи. Обикновените индивиди, забравени сред историите на времето, често са най-внимателните изследователи и наблюдатели на законите, управляващи света. Сред тях е пощальонът на Джирифалко – скромен и самотен мъж, който посвещава живота си да разкрива прозренията на Съдбата чрез случайности; тя го е лишила от любов, но му е дала способността да имитира стилове.

Този пощальон развива необичаен навик: той отваря писмата преди да ги достави, прочита ги и прави записки за съдържанието им. По този начин създава своеобразна хронология за събитията в малкия италиански град.

В един момент неговият пратенически сак получава загадъчно любовно писмо с восъчна печатка без подател – обвито в тайна. Годината е 1969-а; американците се готвят да стъпят на Луната, а нашият герой като модерен посланик на боговете решава да разкрие една трагична страст и да защити Джирифалко от тъмните планове на кмета, стремящ се да превърне живописния хълм Ковело в сметище.

„Като разглеждал писмата и навлизайки в историите на своите съселяни, пощальонът открил полезно средство за своя талант - защото ако притежаваш дарба и не я прилагаш, все едно нямаш такава.“

„Нищо не може нито да бъде създадено или унищожено – но какво означават това за човешките чувства? Може би любовта напомня водата – тя никога не изчезва; просто приема различни форми?“

„Когато видеше дупка в чорапите си , бързаше веднага да я закърпи; изпитвайки удовлетворение че поправя частичка от света. Подобно бе чувството му когато намесвайки се във въпросите около града чрез кореспонденцията успяваше сякаш да запълни празнотите в животите на хората.“