Заговорът на мъртвите

„Заговорът на мъртвите“ от Марин Георгиев е произведение, което разглежда „преходния български период“. То представя време, което сякаш вече не съществува, но за него е важно да се говори, ако искаме да разберем какво точно е било. Историите и свидетелствата в книгата започват още преди 1989 г. и времето на НРБ, натрупвайки се като купища дневници, бележки или писма, запазени в паметта на автора през дългия преход. Те са силно субективни и остри; често демитологизират и дори развенчават – така авторът възприема хората и събитията, които описва. Някои от персонажите в тези разкази са забравени отдавна, докато други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева излизат наяве по един много изненадващ начин за читателя. Такова е естеството на мемоарната литература: всеки читател при прочита приема да сравнява своето разбиране с това на автора, оставяйки си правото да не бъде съгласен. Миналото остава реалност с различни интерпретации.