Връзки и развръзки

В българската литература почти не съществуват жени-хумористки, а в световен мащаб техният брой е минимален. В този контекст книгата на Анджелина Соренсен изпъква като "странна птица". И самата авторка представлява такава „странна птица“, която преминава между два континента – Европа и Америка, както в живота си, така и в хумористичната си проза. Спомените й са свързани с нашия свят, докато съдбата ? – с американския. Тя разказва с лекота и остроумие за ежедневието, допълвайки всичко със свежо чувство за хумор. След прочита на „Връзки и развръзки“ се сетих за популярната песничка за Усмивката: „Със свойта нишка лека, привързват те човека към човека“.

Михаил Вешим, главен редактор на вестник „Стършел“

Има книги, които затваряме с облекчение.

Има книги, които оставят у нас тъга след края си.

Има книги, които ни вдъхновяват да ги споделим с приятели.

Разказите на Анджелина Соренсен попадат точно във тази последна категория. Четейки всеки от тях, предизвикват асоциации и спомени от преживяни моменти. Усеща се желание да разкажем на близките – знаете ли какво ми напомни този разказ?

Подобно на добрите анекдотисти, които будят забравени шеги сред слушателите; след приключване някой веднага предлага нова история…

„Връзки и развръзки“ е разговор с интелигентния читател; провокация към неговата емоционална памет; покана за духовно общуване – нещо рядко срещано днес в забързаното и стресирано общество.

Румен Белчев

На вчерашния ден получих имейл от банката относно откриването на банкова сметка. За целта освен личната тайна парола трябваше да отговоря и на три въпроса само аз знам отговорите им.

Отговорих уверено на първите два въпроса без колебание. Обаче третият ме постави пред сериозни философски размисли - не очаквах такова официално банково уведомление да ми зададе въпрос дали съм направила правилния избор по отношение на професията си или пък вървя по верния път в живота.

Третият въпрос беше: "Коя е най-мечтаната ви професия?"

Спомних си моментa от първи клас , когато темата за бъдещето ми занимание бе повдигната - седях до масата вместо да уча домашното си и гледах замислено гълъбите отвън през прозореца. Майка ми го видяла реагира негативно: "Ако не учиш добре като пораснеш ще пасеш гъските!"