Камъни на самотата

Годината е 1913. В Парамития, седемдесет и двама избрани албанци мюсюлмани от оспорваната област Чамерия са примамени от гръцкия митрополит с обещание за мир, но в крайна сметка биват жестоко убити. Душите им потъват в бурните води на реката на смъртта и дълго време не намират покой, преследвайки сънищата на живите. Един от тях е Авдул, част от многобройната албанска общност – поклонници на кръста и полумесеца.

Том Кука умело разказва епична история с ярки образи на различни човешки съдби – невинни хора със стари традиции, здравеняци и силни жени, момчета и момичета с пламенна страст. Това историко-битов роман разглежда родовата памет, корените и обичаите, принудителното изгнание от родните места и първата любов. Текстът е наситен с поверия, поличби и легенди; пронизан е от спомените за миналото и непрекъснатото присъствие на Онази с косата. Според Том Кука целта му е да не замлъкне тревожният глас на Балканите и да се избегне повторението на трагедиите през кървавия XX век.