Вик в тишината. Поезията на Борис Христов

Неговото почти мигновено навлизане в литературната сцена продължава да учудва критиците, които се опитват да разберат как един новодебютирал автор, без никаква институционална подкрепа, успява да се утвърди като една от най-влиятелните и значими личности в българската поезия.

Какво обяснява този изключителен успех, който е рядкост за времето си и благодарение на който Борис Христов внезапно става централна фигура в българската поезия – високо оценяван от почти всички и тайно мразен от водещите представители на тогавашния тоталитарен режим?

Как така трудната му поезия, чиито послания не са лесни за разгадаване от всеки читател, се разпространява чрез преписи и дори изчезва от библиотеките? Как стана възможно този забележителен пробив да бъде толкова категоричен в кратък срок, че дори самият поет остана объркан... което накрая го принуди да се дистанцира от публичното пространство на поетичното слово?