Между две империи

През 1241 година смъртта на великия Йоан Асен II настъпила неочаквано, след като той успял да победи татарите в битка между Карпатите и река Дунав. Тази победа била значима, тъй като до този момент татарите били считани за непобедими и новината за успеха му се разпространила из цяла Европа. На смъртния си одър царят произнесъл: „Господ ме изненада… Нека ми прости! Заклевам ви да опазите Коломан."

С кончината на Йоан Асен приключило съперничеството с никейския император, а малолетният син Коломан поел престола, което довело до упадък на българската мощ, която играела важна роля в баланса на силите на Балканския полуостров. След това България навлязла в период на вътрешни конфликти, убийства на царе и загуби както териториални, така и по отношение на влияние.

Около 1257 г. за владетел бил избран скопският болярин Константин Тих. Въпреки че бил мъдър и способен войн, трудностите пред страната продължили. Византия възстановила контрола над Константинопол; от североизток Златната орда укрепвала позициите си; Унгарското кралство два пъти нахлувало дълбоко в България. Михаил VIII Палеолог – умел дипломат – иницирал уния между Константинополската патриаршия и Католическата църква.

България се оказала затисната между две могъщи империи - Златната орда от една страна и Византия от друга. Цар Константин Тих наскоро преминал през трудности и започнал да използва патерица при движението си, което засегнало духа му и го принудило да делегира част от управленските задължения на Мария Палеологина-Кантакузина — интелигентна жена с хитра природа, племенница на византийския император. Царският ватах Братучен получил задача от царя да проведе среща с влиятелния деспот Яков Светослав в Ниш с предложение той да оглави борбата срещу татарските нападения.

Междувременно Братучен спасил съпругата на Яков Светослав — внучка на Иван Асен II , която представлявала потенциална заплаха за Мария Палеологина; последната организирала покушение срещу нея...