Моят подслон и моята буря

Арундати Рой, известната авторка на „Богът на дребните неща“ (спечелила наградата „Букър“ през 1997 г.) и „Министерството на върховното щастие“, се насочва към жанра на мемоарите, за да изрази най-дълбоките си чувства чрез мощна проза и да сподели сложността на отношенията с майка си - Мери Рой. Тя е интелигентна, очарователна и непреклонна мечтателка, която управлява живота със строгост и оформя пътя както на Арундати като личност, така и като писател.

След загубата на майка си през септември 2022 година, Арундати изпитва смесени чувства – от скръб до объркване относно интензивността на преживяването. Вдъхновена от тези емоции, тя решава да напише книга за своето отношение към майката, от която се е дистанцирала едва 18-годишна. Причината не е липса на любов, а стремежа й да продължи обичта си.

Така възникват тези мемоари – смесица между биография и автобиография – които разказват историята на момичето от Керала в Индия, което израства под грижите единствено на своята майка. По-късно Арундати става една от най-прочутите съвременни писателки. В книгата читателят ще намери дълбочина и лирика подобни на романите й; освен това ще усети политическите страсти и интимността в есетата й. Това произведение представлява ода за свободата, трудната любов и предизвикателствата по пътя към признание.

Книгата попада сред десетте най-добри книги за 2025 година според класацията на „Ню Йорк Таймс“.