Пътешественик и лунна светлина

Идиличното сватбено пътешествие на двойка от Будапеща в Италия прераства в неочаквано приключение, когато младоженецът Михай започва да бяга от съпругата си Ержи и от задълженията на зрелостта, стремейки се към спомени за младежките си години. По време на търсенето на нови възможности пред себе си, той среща философски дилеми. Желанието му за смърт, породено от детска игра, става важен опит в живота му. Чувството за хумор и самоиронията облекчават тежестта на великолепната културна и духовна история на Италия.

Романът „Пътешественик и лунна светлина“ (1937) е считан за шедьовър на модернизма и най-забележителното произведение на Антал Серб (роден 1901), който печели значителна известност като писател. Той е високо оценяван също така като историк по унгарската и световната литература. Животът му завършва трагично – през 1943 г. попада в трудов лагер, а началото на 1945 г. го намира убит и погребан в общ гроб. Романите му са сред най-добрите творби от второто поколение литературно движение Нюгат.

„Вероятно именно защото бяхме толкова близки, не можехме да флиртуваме или да се влюбим един в друг. За любовта е нужно разстояние; то позволява двамата любящи да се приближат помежду си. Но това сближаване всъщност е само привидно – истинската любов ни разделя по природа. Любовта представлява полярност – два противоположни заряда между двама души.“
От книгата