Горчива мъгла/ Разкази

Започнах нова връзка и изразявах чувствата си чрез думи. Как можех да забравя, че толкова отдавна обичам писането? Обожавах го. И реших да подредя мислите си. В началото не знаех как точно да го направя, но имах подкрепа и вдъхновение от другите. Първоначално ми беше много трудно без муза, но сега имам две – усещането е различно, все едно имаш огромни криле. Започнах с разкази; мъдреците казват, че това е за хора с ресурси - трупаш много идеи.

Но друга истина ме водеше:

– Защо трябва да пиша петстотин страници, когато мога да предам историята на пет? – сподели великият Борхес.

– Пиши всеки ден – посъветва ме един щедър човек.

Не ми се струваше тежко.

– Но трябва да влагаш душата си в написаното! – настояваше другият.

– Историите ти звучат тъжно, а ти изглеждаш весел?! – коментираха някои.

– Това е просто поток от думи. Не може ли по-кратко? Две-три фрази са достатъчни! – искрено питаха те.

– Не знам какво да кажа. Нямам разбиране за това! – признаваха честно своето недоумение. Какво повече можеш да поискаш от тях?

Разбрах, че музиката не е еднаква за всички и затова слушах само своята собствена мелодия.