Виж Арлекините!

– Гледай арлекините!
– Какви арлекини? Къде са?
– Те са навсякъде. Огледай се! Дърветата приличат на арлекини, а думите също. Арлекини са и обстоятелствата, както и обобщенията. Събери шегите и образите на едно място – ще получиш трети арлекин. Хайде, по-енергично! Създай света! Изгради действителността!

Текстът е от последния роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), публикуван през 1974 г., който притежава измамна автобиографична яснота: историята на Вадим Вадимович, руски писател, който преди да навлезе в старостта решава да преразгледа живота си – своите бракове, ранните творчески опити, радостните дни на Лазурния бряг с местната златна младеж, Париж и емигрантското общество там, Америка и академичната среда, различни любовни връзки, успехи и разочарования; дори спомен за Ленинград от шестдесетте години с хотелските стаи под наблюдението на заплашителни камериерки... Това е поредица от моменти и картини които кратко блестят като арлекини преди да изчезнат.

"Набоков пише проза по единствения начин правилен за нея - със стремление към величие!"
Джон Ъпдайк

"Усещанията при Набоков са невероятно силни - толкова цветност, мощ и вдъхновение! В този аспект той няма равен в съвременната литература. Всекидневното четене на Набоков представлява истинско стимулиращо преживяване за ума и въображението наред с естетиката. Ако литературата може да предложи нещо близко до чистото чувствено удоволствие – то това достига чрез прозата на Владимир Набоков."
Мартин Еймис