The Sun is also a Star

Наташа: Аз съм момиче, което се доверява на науката и фактите. Не вярвам в съдбата, не в предопределението или мечтите, които никога няма да се сбъднат. Определено не съм типът момиче, което среща сладък младеж на оживена улица в Ню Йорк и се влюбва. Особено когато семейството ми е само на дванадесет часа от депортация към Ямайка. Влюбването в него определено няма да бъде моята история.

Даниел: Винаги съм бил добрият син и ученик, стремящ се да оправдая високите очаквания на родителите си. Никога не съм бил поет или мечтател. Но щом я видя, забравям всичко това. Нещо у Наташа ме кара да мисля, че съдбата има нещо много по-необичайно подготвено за нас двамата.

Вселената: Всеки момент от живота ни ни е довел до този единствен миг. Пред нас лежат милион бъдеща възможности. Кое ще стане реалност?