Подходящи маневри в мъгливо време

Настоящата антология обединява белетристи от различни поколения, които всеки по свой уникален начин изразяват своето виждане и индивидуален подход към жанра. Всички 21 автори, представени в сборника, са родени преди 1989 година и общото между тях е двойният биографичен опит – преживяното по време на комунизма и след него. Заради това те имат ясни впечатления и принципи относно споделения исторически опит.

Чуждестранните читатели вероятно ще забележат познати явления като прехода от посткомунизъм към демокрация, институционалната обърканост и моралния хаос, както и новата оценка на въображаемите концепции. Също така те ще се сблъскат с митовете, създадени от комунистическата пропаганда – било то при режима на Живков или Чаушеску – които през посткомунистическия период преминават през деконструкцията и демитологизацията. Общото между румънските и българските писатели е техният интерес към комунистическото минало и неясните аспекти на историята, написана под диктата на тоталитарните режими. Литературите на двете страни съдържат сатирични елементи, дистопии, черен хумор и анализи на социалните кризи чрез автофикции и параболи, които насочват читателя към размисъл.

Съвременната румънска литература търси разнообразие в изображенията си не толкова за миналото колкото за идентичността; тя изгражда контури в процеса на европейската интеграция с цел преодоляване комплексите за маргинализиране или балканизъм. При тези автори наблюдаваме пренаписването на общество без ясно определена идентичност, което се опитва да осмисли новия реализъм със свои темпове. Трудността идва основно от факта, че независимо от усилията да бъдат обхванати всички социални метаморфози, част остава недоизказана. Тоест можем да говорим за дефицит в хармонизацията сред проявленията в новото капиталистическо общество — един "прекрасен нов свят". Възходът има предимство във дискурса свързан с политиканстването спрямо новия ред: съмнителното забогатяване; триумфа на безцелния еротизъм; нравствената несигурност; примирението у гражданите живеещи в общество чийто характеристики трудно могат да бъдат напълно дефинирани; разпадът както на историята така й идентичността — всичко това прави света заплашителен но едновременно предоставящ свобода каквато предишното поколение можеше само да мечтае за нея. На въпроса какво правим със свободата получена след посткомунизма? Всеки писател предлага собствен поглед върху ситуацията си. Наблюдаваме стремеж към обновление в прозата им , синхронизиране с световната литература , възраждане нa дискурса чрез необичайни стилистични техники .