Виното на мъртвите

Този дебютен роман, въпреки че е написан от неопитен автор, който все още търси своето място, определено притежава качества. Състои се от тридесет и седем истории, но текстът е единен; разделението на двадесет и две глави е направено от френското издателство. В произведението ясно личат различни литературни влияния. Зловещата история за приключенията на главния герой Тюлип, който случайно попада в подземията на гробище, включва фантастичен елемент и остри критики към френското общество между двете световни войни – тя напомня за разказите на Едгар По, „Нос“ на Николай Гогол, приключенията на Барон Мюнхаузен, героите на Балзак и „Гаргантюа и Пантагрюел“ от Франсоа Рабле, както и пиесите с Татко Юбю от Алфред Жари и творчеството на Маркиз дьо Сад. Стилово влияние оказва Луи-Фердинан Селин.

„Виното на мъртвите“ бива публикувано във Франция едва през 2014 година по повод стогодишнината от рождението на автора. Гари не успява да го издаде като млад писател; въпреки това романът съдържа зародиша на таланта му, който ще развие в следващите си произведения до такава степен, че може да бъде считан за ключ към цялостното му творчество с многобройните литературни идентичности. Той никога не се отказва от него и включва цели пасажи в последвалите си романи.

Гари – тази сложна фигура с уникално присъствие в литературата през ХХ век – продължава да изненадва читателя дори след смъртта си. „Виното на мъртвите“ представлява пример как един автор остава верен na своя младежки стил през целия си творчески път. Богатствата заложени в първото му произведение стават още по-значими в следвачките му романи; любителите нас неговото творчество при четене именно „Виното на мъртвите“ с удивление откриват корена за последвалото развитие нa този забележителен художник слова.