Последните ръкописи

Славе Гьоргьо Димоски е роден през 1959 година в селото Велестово, което се намира в община Охрид. Той е автор на над петнадесет поетични сборника, включително четири за деца, както и на две книги с есета. Освен това, той е съставител на антологията „Тяло и струна”, която разглежда любовните и еротични теми в македонската поезия. От 2008 г. Димоски е председател на Управителния съвет на международния фестивал „Стружки вечери на поезията” и основател на популярния фестивал „Поетическа нощ във Велестово”. Неговите творби са удостоени с редица престижни награди: „Млада Струга” (1982), „Златна ябълка” от Загреб (1988), наградата „Братя Миладинови” (2000), Гран При за цялостно творчество от Куртя де Арджеш (2009) и Орден "Златна есен – Сергей Есенин" за принос към световната литература (2012). Също така два пъти получава наградата на град Охрид „Св. Климент Охридски“ за значителен принос в развитието на града (през 2000 и 2012 година). Произведенията му са превеждани повече от двадесет и пет езика, а негови стихосбирки са публикувани в Русия, Полша, Швеция, България, Сърбия, Турция, Азербайджан и Монголия.

Книгата му "Последните ръкописи" предлага впечатляваща поезия с характерни черти като имплицитност, символика и полисемантичност; най-вече обаче тя демонстрира изключителното артистично майсторство в стихотворенията. В света на Димоски поезията функционира като един вид "резервен език", представлявайки висш ранг комуникация - онтологична коронация на словото под формата на изкуство.
Венко Андоновски