Приятели мои

В гъмжливия автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка нахлуват самоуверени тийнейджъри и слизат уморени писатели, а борбата за пространство е ожесточена и никой не отстъпва място на по-даровитите, има няколко автори, които наблюдават всичко това с интелигентни, добродушни и леко присмехулни погледи. Тяхната спирка е далечна; те ще се насладят на тази суетня и ще станат свидетели на следващата. Те ще пътуват дълго време. Един от тях носи името Людмил Станев. (Недялко Славов)