За градинарството

Периодът на първите Каролингски владетели на Франкската империя през VIII и IX век предоставя идеални условия за развитието на латинската литература, особено поезията. Въпреки разнообразието от поетични произведения, много от тях остават силно повлияни от античните и раннохристиянските модели. Между тях е трудно да се открият уникални примери на вдъхновена поезия, но все пак съществуват свежи средновековни творби. Една такава е „De cultura hortorum“ („За градинарството“) на Валафрид Страбон, която показва възхищението на един наблюдателен човек към красотата в природата и езика. Тази творба комбинира личния опит с чудото на живота чрез ежедневната работа със задълбочени знания и жив интерес към литературата. Валафрид успява да свърже съзерцанието с науката, чудото с практиката и епоса с градинарството; той представя копривата като носителка на митологични стрели, а ароматите от белия крем и пурпурата на розата символизират добродетелите на християнската вяра. Поемата не само описва как монах внимателно полива и плеви билките в една обикновена зеленчукова градина, но също така показва трансформацията ѝ в hortus contemplativus – градина за медитация.

Текстът „De cultura hortorum“, който включва 444 стиха, ни е предаден чрез четири ръкописа. Най-старият от тях датира от края на IX век и е написан с ясна каролингска минускула; той се намира във Ватиканските архиви. Други копия са запазени: едно от края на IX век (съдържащо голяма част от текста), още едно отпечатано през XI век с пояснения в библиотеката в Лайпциг; както и препис вероятно основан именно върху лайпцигския вариант изготвен през 1463 г., който се съхранява в Мюнхен. Първото печатно издание датира чак до 1509 г., публикувано от Вадианус, след което между XVI и XVIII век текстът има десет нови издания. През 1834 г., Реус го преиздаде, а впоследствие беше включен в "Patrologia Latina" (PL том 114) през 1852 година и "Monumenta Germaniae Historica" (MGH серия Poetae Latini aevi carolini том II). През XX век бяха направени множество преводи - немски, английски, френски و руски - които често съдържат оригиналния текст под формата факсимиле; например Реф Пейн публикувал такъв пример при своето издание през 1966 година."