Момичето, което пишеше върху коприна

Вдъхновен от реални събития, забележителният исторически роман на Кели Естес „Момичето, което пишеше върху коприна” (ИК „Кръгозор”) представя впечатляваща история за две жени, свързани помежду си през времето от съдбата. Те притежават силен дух и достойнство и са решени да действат правилно, независимо от цената.

Инара Ериксън открива красиво бродирано парче коприна в наследственото имение на покойната си леля. Докато разкрива тайните, скрити в това малко платно, животът й все повече се преплита с този на Мей Лин – младо китайско момиче, изчезнало мистериозно преди сто години. Чрез историите, които Мей Лин оставя на коприната, Инара попада на една трагична истина, която ще разтърси цялото ѝ семейство… и ще я постави пред труден избор.

Романът „Момичето, което пишеше върху коприна” ни връща към по-малко известна част от американската история през края на 19-ти век. Дълбоките изследвания на авторката относно традициите в китайската бродерия и облекло придават уникален колорит: "Всеки сантиметър от този ръкав беше избродиран с ярки нишки от веща ръка - така детайлни картини сякаш оживяваха." Възхитена дори без опит в текстилното дело или бродерията, Инара осъзнава значението му – не просто дреха, а истинско произведение на изкуството. Точните бодове изображаваха дом и дърво до входа; можеха да се видят фигури наподобяващи азиатски йероглифи – мъж с дете в прегръдките си, кораб и жена със сияйни очи... Така тя разбираше какво представлява един живот.

„Момичето, което пишеше върху коприна” е трогателен разказ за устойчивостта на човешкия дух и мощта на сърдечността. Неповторимата история между Мей Лин и Инара доказва важността да се признае истината за миналото като път към помирение в настоящето.