Александър - добродетелите на войната

СЛАВА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ

„Винаги съм бил войн. Не познавам друг живот.“ Стивън Пресфийлд успява да разгърне смелото сърце на Александър Велики в тази хроника за невероятните му постижения и безкрайни амбиции. Тази кървава сага представлява изповед (и уроци) на Александър пред неговия зет Итан в момент, когато македонският генерал и неговите бойци се подготвят да преминат „тази индийска река“ за поредната битка. Романът описва последната победа на бащата на Александър (разгрома на гърците при Херонея), непосредствено преди убийството му, както и как над трупа на родителя си той утвърдил плановете си за бъдещи военни кампании; разказва за борбата с неговия „даймон“, който го призовава към славата; опустошаването на Тива, похода му към изток и жестокостите в Азия; а също така за смъртта на приятеля му Клит. Чрез възвишена реторика или прост народен език, Александър запознава Итан с кравви битки и истории за ужас и триумф.

Авторът емоционално представя образа на човек без капчица съмнение: „Вечният триумф и слава, която никога няма да залезе – това е причината, поради която водим тези войни!“