Покана за екзекуция

Романът „Покана за екзекуция“ излиза на бял свят през 1938 година и се счита за важна творба, отличаваща се с иновативен стил и алегорични елементи. Критиците намират аналогии с произведенията на Кафка и Гогол. В действителност обаче романът носи типичния почерк на Набоков и представлява едно от най-силните му и зрели произведения от берлинския период, което подготвя терена за бъдещите му творби.

Историята проследява последните двадесет дни от живота на Цинцинат, който е жертва на един чуждоземен свят, обвинен в ужасното престъпление да бъде "непроницаем" и осъден на смърт. Той очаква своята екзекуция в странна крепост, изпълнена със сюрреалистични елементи. Спомени от неговото минало нахлуват хаотично, а около него се появяват странни комедийни персонажи. Реалността, фантазията и абсурдът преплитат своите нишки; сатиричният тон прелива в трагикомедия. Обществото изглежда като отражение в деформирано огледало, където надничат сенките на сталинизма. Наслагват се различни пластове – психологически, философски и екзистенциални. И когато настъпи загадъчният ден преди палачът да извърши убийството си, Цинцинат успява да избяга „по меката смет сред праха“, насочвайки се към мястото където са „подобните нему“. Може би той потвърждава тезата - ако перифразираме Сартр - че „затворът са другите“.