Двайсетте дни в Торино

Култово произведение, в което се чуват влияния от Лъвкрафт и Борхес, написано през 70-те години на ХХ век, по време на интензивен политически тероризъм в Италия.

В изолираното крило на психиатричен санаториум под егидата на църквата, ентусиазирани младежи основават Библиотеката – пространство за самотни индивиди да четат помежду си своите лични дневници и да установяват контакти със сродни души за „ефирни разговори“. Въпреки това техните писания бързо се трансформират в ужасяващи и отблъскващи откровения, а посетителите на Библиотеката осъзнават твърде късно, че злонамерена сила е навлязла в тяхната интимност и здрав разум. Когато град Торино попада в колективна психоза за двадесет дни, достигаща връхната си точка с необясними среднощни убийства пред очите на стотици свидетели, Библиотеката затваря врати и изчезва от историческата сцена. Един обикновен самотен журналист решава да разследва загадъчните събития, които местните жители дори не смеят да обсъждат. Неизбежно потопен в окултната мрежа на града, той стига до централния ужас на съвременността: веднъж споделено, личното става общо.

Алегорията е вдъхновена от зловещите неофашистки кампании от този период; романът "Двайсетте дни в Торино" вече четиридесет години има верни почитатели. В контекста на напрегнатото съвремие с индивидуални терористи насочвани от социалните медии тревожният образ на масовата паника описан от Джорджо де Мария резонира особено силно: ням страх изпълнил всеки миг от живота ни. С удивително прозрение относно глобалната свързаност чрез интернет и апокалиптичните последствия от прекомерното споделяне този тъмен и проницателен роман днес изглежда по-предупредителен отвсякога.

Романът поставя Де Мария редом с автори като Итало Калвино и класически майстори на хорора като Едгар Алан По и Х. Ф. Лъвкрафт. Неговият натрапчив стил е изключително оригинален и интуитивен - смразяваща проза с пророческо звучене; творба която дълго се е чакала и винаги остава актуална.