Краят е моето начало. Един баща разказва на сина си голямото пътешествие из живота

Дзен монах седи в спокойствието на своята килия. Взима четка и внимателно рисува кръг, който го обгръща. Това е последният му жест тук, на тази земя.

В края на живота си Тициано Терцани споделя със сина си Фолко своите преживявания и размисли за същността на живота.

Така, в Орсиня, под едно дърво близо до гомпата – неговата малка тибетска къща – той говори за живота си като пътешествие по света в търсене на истината. Размишлява върху смисъла зад многото неща, които е направил, и различните хора, които е срещнал през годините.

Напомня на младите колко значими са въображението, любопитството към новото и смелостта да живеят свободен и автентичен живот, изпълнен с приключения и любов.

„Но междувременно ти ми държиш ръката и това ни позволява да поговорим за историята на онова момче от улица „Пизана“ в работническия квартал във Флоренция. То става свидетел на важни исторически моменти – войната във Виетнам, събитията в Китай или разпадането на Съветския съюз; после заминава за Хималаите и сега е тук - в своя малък Хималайски рай - очаквайки този приятен час.“

Така че всичко завършва тук, но започва нова глава от историята наречена моят живот; ще се радвам да обсъдя с теб дали тя има значение.

А ако ме попиташ какво оставям след себе си – то това би била книга, която може би ще помогне някому да види света по начина, по който аз силно го усещам.“ – казва Тициано Терцани

Роден през 1938 година във Флоренция,Tициано прекарва повече от тридесет години в Азия със семейството си: жена си Анджела и децата Саския и Фолко. Работи като кореспондент за немското списание Дер Шпигел както и публикува статии във водещи италиански издания: Еспресо , Ла Република 以及 Кориере дела Сера . Неговият опит описан чрез книги като „Леопардова кожа“ , “Хай Понг! Освобождението на Сайгон” относно войната във Виетнам ; "Забранената врата" — посветена на пост-Мао Китай ; "Лека нощ господин Ленин" — разглеждащо распадаването СССР . През 1995 г. той публикувал ”Един гадател ми каза”. През 2002 г., книгата “Писма против войната”, написана вследствие нападението над Афганистан отправя призив към мира.Тази работа изразява желанието му световете Изток-Запад да бъдат помирени след кризиса.Близо до края (2004), терциановската творба “Още един кръг около въртележката” поставя въпроси относно човешките екзистенции.Виждаме краят му настъпил юли месец '04 оставайки след себе си разговорите със собствен син - вечна песнопойка .

Неговият успех идва не само благодарение стилното представяне при описване важни исторически моментa , ами най-вече чрез посвещениято си търсене истини .
От 2005-та наградата ‘Тициано Терцани’ ежегодно отличава автори чиито произведения вдъхновяват читателя разбирайки света около него .