Интервюта

„Всеки човек трябва да бъде уверен в собствените си сили и енергия, да вярва, че може да обгърне света с ръката си и да го накара да се движи. Колкото по-дълго запазва това безумие, оптимизъм и силна вяра — толкова повече ще успее да се задържи жив. Разбира се, животът полира остриетата, подобно на начина, по който реките заглаждат камъните си; но колкото по-продължително е съпротивлението срещу всичко пречещо му по пътя, толкова по-далеч ще стигне индивидът."

Йордан Радичков споделя своите мисли в специалното издание „Интервюта“, което обхваща най-впечатляващите разговори с него от началото на 60-те до средата на 90-те години. В тях той разказва за детството си и семейството си, за фантастични и почти нереални спомени от ранната си възраст, както и за българския фолклор, театралното изкуство и литературата. Той разглежда дълбочината на българската душа и своята родина.

„Нашият народ е дал име на всяко дърво, трева или цвете; назовал е всяка горска поляна, птица или скала – уважили сме всеки кът от нашата земя. По този начин сме почели всички части от нея така както даваме имена на различните черти от човешкото лице - очи, вежди или скули. Затова смятам ,че трябва да продължим да наблюдаваме Земята ни със същата внимателност каквато проявяваме към лицето - право в очите... И ако забележим признаци на увреждане върху него трябва внимателно да реагираме. Защото при унищожаване на природата ние всъщност вредим сами себе си."