Песни и поеми

Бърнс се утвърдил не само като един от основателите на новата шотландска лирика, но и като нейна класическа фигура. Неговото влияние е толкова дълбоко, че запазва уважението към архаичния диалект завинаги, което ще продължи да вдъхновява поетични изследвания в Лондон и Южна Англия. С Бърнс може би окончателно се оформя многообразието на английската поетична традиция.

Основният мотив за създаването на скотиш е любовта му към фолклора. Творчеството му изобилства от народни теми и много от песните му са написани с намерение да бъдат изпяти — включени са популярни мелодии. Бърнс достига нивото на велики анонимни шотландски фолклорни творци и представлява истинска експлозия на националната идентичност на Шотландия, което Гьоте забелязва още тогава: „Древните песни на неговите предци все още живеят в душата на народа… високото съвършенство на тези образци намира отражение в него…“.

Името му става митично. То присъства навсякъде сред студентите в Шотландия — той е символът за новото самосъзнание в страната. Когато селяните напускат родината си за Щатите, Канада или Австралия, те взимат със себе си пръст от земята на своите предци и стиховете на Бърнс. Произведенията му пораждат огромен интерес из цяла Европа; от Гьоте до Бенедето Кроче те са обсъждани, възхвалявани и анализирани. Така Робърт Бърнс преминава границите на Шotlandia и става световно признат поет — той принадлежи едновременно както към Шотландия, така и към човечеството.
Владимир Свинтила