Анатомия на илюзиите

„Анатомия на илюзиите“ е една от най-значимите книги, свързани с българския преход. През годините тя получи заслужено признание и се утвърди като един от най-популярните и преиздавани романи в България. Дванайсет години след първата си публикация, дебютният роман на Людмила Филипова излиза отново – обновен и допълнен.

В произведението се разглеждат два различни свята, разделени помежду си; две съществувания, които не могат да се слеят; две съдби - уникални по своему, но в много отношения сходни. Книгата проследява времето преди и след падането на комунизма у нас, обозначаващо началото на дългия преход.

Този роман предлага задълбочена анализa на съвременността чрез разказа за две икономически системи – изградени върху множество мечти и заблуди; тематика за любовта, страстите и болката; човешките мотивации както и тайната зад успеха – стремежът към постиженията без оглед на средствата.

Произведението задава важни въпроси: Какво става с копнежите ни? Какво ни прави истински хора или мъртви души? Кои личности оформят съвременния свят и каква е цената за това?

Историята разказва за Анна и Борис – двама млади герои в началото на своето осъзнаване, които преминават през редица мечти и разочарования по пътя към зрелостта. Романът изследва динамиката между силните характери а слабостите им.

Според Любен Дилов-син: „Дръжте в ръцете си доказателство че даже най-проблематичните аспекти от нашето ежедневие могат да бъдат представени с добрина.“

Виктор Пасков описва книгата като „чисто човешко повествование“, което интелигентно споделя интуициите относно човешките съдби сред житейската ирационалност.

Мартин Карбовски сравнява „Анатомия на иллюзиите“ със анимационен филм, където познати детски образи потъват в модерни страхове. Според него това не е просто книга - то представлява документ за настоящето ни спрямо миналото.