Почакай, слънце

Първото произведение на Дора Габе, озаглавено „Теменуги“, излиза през 1908 година. Въпреки това, преди това време списания като „Мисъл“, „Демократически преглед“ и „Ново общество“ публикуват нейни стихотворни цикли, които получават положителен отзвук сред естетите от кръга на „Мисъл“. Пейо Яворов проявява особена благосклонност към творчеството й; в многобройните си писма до нея той предлага ценни съвети и редакторски изменения, достигащи почти до съавторство. В едно писмо от 30 юни 1905 г., разглеждайки новите стихове на Габе, Яворов коментира: „Стремите се да постигнете баланс между съдържанието и формата. Това ясно личи в стихотворението 'Пред мен си днеска пак'. Всичко чувство или мисъл всъщност представлява мелодия. Стихотворението често възниква в душата на поета като песен без думи. И тогава задачата му е - странно! - да намери конкретен факт за поетическа интерпретация – сюжетът, чрез който да изрази настроението си. Но ако музикалността в поезията идва с подредбата на думите - а музиката е основополагаща - то формата трябва задължително да играе важна роля в поетичното творчество.“

Яворов забелязва у младата поетеса рядкото качество на богат художествен капацитет и стремеж към дълбочина във лирическия стил. Затова той акцентира върху факта, че само истинските художници-поети могат осъзнато да установят хармония между външната форма и вътрешното съдържание на своето творчество, което им придава стойност и трайност. Той смята, че намирането на идеалната форма за дадено стихотворение означава предоставяне на другите шанса повторно да открият Америка.

Голямият поет остава впечатлен от свежестта и искреността на таланта й; тя притежава усещането за свързаност между човешките преживявания и универсалните природни явления.

Разбира се, тук може да се усети влиянието на глобалната тъга у символистите, но вече започват да пробиват корени оригинални лирически идеи, които Дора Габе ще развива през годините.

Иван Гранитски