Спомени за бъдещето

Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който в момента е достъпен за българските читатели, продължава да ни води по завоите на уникалната урбанистична метафизика. Той често балансира между живото и неживото, потопен в леко мрачната извивка на реалността, където хората и „нехората“ сплитат съвместно тъканта на битието – места, които вече са познати от предишните преведени творби като „Итанесиес“ (2015) и „Автобиография на един труп“ (2018). В настоящата колекция обаче историите имат нова тежест. Те се развиват не само в градските полунощия, а също така и на фронтовете или граничните територии непосредствено преди смъртта. Разказите служат като поле за преосмисляне, през което прозата на Кржижановски постоянно живее: между линиите на неговия специфичен експериментален реализъм, ненатрапчивия философски усет и високо поетичния стил. Тя представлява органичната част от пъзела на литературата от периода преди и след Първата световна война, близка до автори като По, Кафка, Шулц, Валзер и Борхес.

В произведенията му се наблюдава постепенно дистанциране от действителността и експериментално навлизане в невидими пространства, които оказват се изненадващо близки и разпознаваеми дори за съвременния читател.

Иван П. Петров